Развитието на речта зависи от способността на детето да изследва света около себе си
„Навсякъде, където заведа детето си на терапия, не работят за говор, а заменят терапията с нещо друго“. Това са думи на майка, която търси помощ за дете с проблеми в развитието от години и не успява да открие своя специалист. От всеки терапевт тя очаква „работа за говор, а не гимнастика“. Говорихме за пирамидата на детското развитие и основата, която ни е нужна, за да може да се развие речта. Това не става с прескачане на етапи от цялостното двигателно, когнитивно и личностно развитие. И все пак, има немалко родители, които смятат, че говорът е функция основно на четенето на книжки и стоенето пред екрани, а специалистите губят времето на децата им с „гимнастики“.
Причините едно дете да не говори са различни. Има деца, при които липсва разбиране на речта, нямат готовност за взаимодействие или необходимост от общуване. Има и деца, които имат огромен потенциал, но той не се е проявил заради ограничения на средата и развитието им е закъсняло.
Какво е необходимо, за да има реч?
В основата на пирамидата стои правилният режим на сън и бодърстване, храненето и двигателното развитие. Върху тях ще стъпят уменията за концентрация и задържане на вниманието, споделеното внимание и разбирането на словесни инструкции. И самостоятелното хранене, дъвкането на месо, отхапването на морков, надуването на балони или издухването на свещички са само част от важните умения, за да стигнем до говора.
Детето се учи от средата около себе си, от възможността да имитира движения и звуци, а после и говор, от желанието да споделя или необходимостта на поиска нещо. Ако ние го оставим в една кошарка с някакви играчки, които издават шум и светлини, но не предоставят достатъчно възможности на ръцете за изследват, ако не си играем с него, а вниманието от възрастния е заменено от телевизор, на който вървят „образователни“ филмчета и песнички, нарушаваме естествения ход на развитието.
Центровете на говора са пряко свързани с центровете на движенията, способността на детето да хване нещо с пръстите си е свързана с думите, които очакваме да чуем. Изкачването на стълби, скачането, търкалянето, промушването, и всички онези двигателни активности, които може да се видят на детските площадки, не са случайни. Затова при някогашните деца нещата се случваха по-лесно – те не се хранеха загледани в смартфони, а играеха по катерушки, спускаха се по пързалки и ровеха в пясък. И в скуката си измисляха най-различни игри „на ужким“...
Храненето и памперса
Съществува пряка връзка между храненето и развитието на речта. Ако едно дете се храни с пасирана храна до късна възраст, то не може да развие добре дъвкателните си умения. Мускулатурата на устата остава слаба, а от нея зависи оформянето на говорните звукове.
Когато детето дъвче активно, се заздравява челюстта, тренират се езикът и мускулатурата около устните. Здравата челюст е основата за това устните и езикът да се движат независимо. Повдигащите движения на езика по време на дъвчене на по-твърда консистенция и правилното преглъщане са основата за по-трудните шушкави звукове. От здравите устни пък зависят звукове като М, П, Б.
Премахването на памперса също има ключова роля за развитието на речта. Тук водещото не е толкова необходимостта от комуникация – детето трябва да каже за своята нужда, а осъзнаването на собственото тяло, контролът върху физиологичните процеси и развиването на самостоятелност, която е в основата на следващите етапи в детското развитие.
Как да подкрепим развитието на речта?
Осигурете постоянен режим на сън и бодърстване;
Погрижете се развитие на добри хранителни навици;
Осигурете на детето възможности за двигателни игри;
Общувайте, играйте заедно с детето, назовавайте всяко свое или негово действие;
Не заменяйте игрите и общуването с екрани;
Стимулирайте детето да имитира действия и звуци от природата и животинския свят;
Не говорете на бебешки, назовавайте думите ясно и повтаряйте правилно (детето казва „да“ и сочи към шишето, вие отговаряте „Искаш вода“).
Не задоволявайте нуждите на детето автоматично, оставете му възможност само да поиска храна, вода, играчка или нещо друго и го стимулирайте да назове това, което иска да получи.
Включете детето в ежедневните дейности – прибиране на играчки, подреждане на прибори на масата, изваждане на пране от пералнята.
Автор: Елена Маркова, логопед
Сн. Кабинет "Хлапетата"
